Всеки носи своята персона

"На  22.2 в 18:30 в галерия "Прегърни ме" сме с трупата по импровизационен игрови начин. Страхувах се, не знаех с кого и преди Нова година решихме - риск печели, риск губи. (Антоанета)

"Трупата ни се казва "Персона". Всеки носи своята. Всяко представление е за себе си. (Денис) Ако загреем публиката, тя без проблем застава на стола на разказвача. Като телемост между публика и зрител. Понякога има повече хора, които искат да разказват, отколкото спектакълът може да понесе." (Антоанета)

"Плейбек-театърът има катарзисен характер, но не лекува. Човек разказва истории, които крие дълбоко в себе си. Той ни прави подарък с личната си история, ние я изиграваме, така той се освобождава. Музиката на живо е с много различни инструменти, които създават атмосферата. Музикантите ги използват импровизирайки в зависимост от историята.

След спектакъла се срещаме с публиката, тя не си тръгва веднага - става една общност. Долавяме понякога подсъзнателно думи, които не са казани от разказвача, той е свещен. Всички истории са отговорност за нас. Понякога има само емоция, няма случка и от нас зависи формата, в която ще го изиграем.

Предизвикателно е, когато историята се разказва от двама. А един път майка разказваше история, оято трябваше да бъде изиграна от нейния син. Забранени са коментара, шаржа, гротеската, пренебрежението. Каквато и импровизация да ни се случва, не трябва да се минава една граница.

Има моменти, в които спираш да слушаш историята. Чисто интуитивно можеш да се свържеш с разказвача на друго равнище. Пасивното слушане е също много добър инструмент. Минимумът на трупата е от 4-6 души. Това не е спектакъл. Деликатна е атмосферата. Даваме задача на публиката, която може да се изявява и като музикант. Актьорът не е най-важен, важен е разказвачът. За импровизацията са нужни години работа в екип."

Цялото интервю слушайте тук.