ОТБЛИЗО С АРТИСТА #16 Денис Николов

Води: Стефанѝ Стоева

Музеят на разбитите сърца, всъщност е реален институт (Загреб, Хърватия), където хората носят предмет от вече приключила връзка. Как преработи идеята в театрална постановка?

Д.Н. В интерес на истината, аз разбрах за музея в Хърватия, след като бяхме започнали репетициите по спектакъла. В този ред на мисли, не ми се е налагало да преработвам. Моята идея се роди съвсем спонтанно, докато разчиствах шкафовете из дома ми. Намерих запалка от стари отношения и пред мен застана мини дилема - Дали да изхвърля запалката или да я оставя да стои в шкафа? Тогава си казах, че вместо да се чудя, е най-добре да направя пространство, в което освен аз и други хора могат да оставят предмети, които не са за изхвърляне, но вече нямат място из шкафовете.

Не бях сигурен дали хората пазят подобни неща и затова реших да изляза с камера и микрофон из улиците и парковете на София. Оказа се, че съвсем не съм единствен! Така запалих двигателя на целия спектакъл.

Какво носи публиката в твоя музей на разбитите сърца?

Д.Н. Достатъчно е публиката да носи своята собствена личност и да бъде отворена към споделяне на спомен или история, а защо не и предмет.

А някои от предметите в Музея са споделени от актьорите, други са от хора разказали ни история. Ако ви е интересно какви са предметите – заповядайте на 14-ти февруари (Каква дата само!) в Зала 2 на Топлоцентрала, за да ги видите.

Това е твой режисьорски дебют, как протичаха репетициите с актьорите? Какво те изплаши или притесни?

Д.Н. Имах късмета да си подбера истински сензитивни артисти, които успяха без проблем да доловят съкровеното в идеята ми. Концепцията се сменяше непрекъснато! Артистите непрестанно ме заливаха с идеи, но всичко се въртеше, като спирала около основата - прословутата запалка. 

Публиката активно участва в наратива на представлението, как ти като режисьор контролираш изблика на емоция от хората към актьорите? Как се режисира плейбек театър?

Д.Н. Не се стремя да контролирам, а по-скоро да възбуждам този изблик. Не случайно, началото на спектакъла е без капка импровизация, за да успея да провокирам зрителя да започне да се връща и да си спомня за истории разбили сърцето му. А втората част от преживяването съм оставил на пълна импровизация, за да дадем на публиката да ни залее със своите мисли и чувства. Наричам това магия!

Има ли за цел представлението да предостави възможността на публиката да се излекува от болните си любовни натъртвания?

Д.Н. Аз лично успях да излекувам запалката, запалила сърцето ми (поетично!). Мисля, че всеки пуснал се по течението на представлението би се излекувал. Приветствам тези, които имат нужда – направете го! Обещавам, че Музея е най-безопасната среда, в която може да го случите.

Има ли предмети, които участват или актьорите са оставени на озверилата се публика?

Д.Н. Предмети – няма! Участват проблеми и няколко ластика, с които да ги завържем и да останат завинаги в Музея на разбитите сърца.

Как се промени представлението от миналия сезон, когато то се игра за първи път, кое те накара да го промениш?

Д.Н. Главната промяна в представлението е, че накрая зрителите ще имат възможност да се разходят из Музея. Скелетът му е същият, различна ще бъде публиката и техните истории. С две думи, аз нищо не променям! Спектакълът сам се променя всеки път и всеки път е крайно различен от предишните пъти - именно заради различните истории на публиката. Казах ви, че е магия!  

Какъв искаш да е следващият ти проект?

Д.Н. Аз не исках, но той се случи! Даже не един, а цели два проекта подготвям. Единият е театрално представление „ДОМЪТ“ по „Домът на Бернарда Алба“ с премиера на 17-ти Март в Нов театър НДК, а другият е дебютната ми книга, която се роди, заради същата тази запалка!

Дай съвет на хората с разбити сърца, които четат това.

Д.Н. Не оставяйте разбитото сърце да ви управлява, правете му напук и оставете през неговите пукнатини да заблести същността ви!